Експресионистичният театър е вид театър, който набляга на субективните преживявания на героите, а не на обективната реалност на събитията. Експресионистичните пиеси често използват изкривени декори, осветление и костюми, за да създадат усещане за безпокойство или безпокойство. Героите в експресионистичните пиеси често са отчуждени от заобикалящата ги среда и се борят да общуват един с друг. Експресионистичният театър оказва голямо влияние върху развитието на съвременната драма.
Някои известни примери за експресионистичен театър включват:
* Кабинетът на д-р Калигари (1920) от Робърт Вине
* Носферату (1922) от F.W. Murnau
* Метрополис (1927) от Фриц Ланг
* Операта за три гроша (1928) от Бертолт Брехт и Кърт Уейл
* Синият ангел (1930) от Йозеф фон Щернберг
Експресионистичният театър намалява популярността си през 40-те години на миналия век, но влиянието му все още може да се види в съвременната драма и филми.