1. Открити театри срещу затворени театри: Елизабетските театри, като театър „Глоуб“, са открити структури, излагащи публиката на стихиите. За разлика от това, модерните театри обикновено са затворени, осигурявайки контролирано осветление, акустика и климат.
2. Ангажираност и участие на публиката: Елизабетският театър насърчава активното участие на публиката чрез аплодисменти, освирквания и крясъци. Съвременните театрални преживявания обикновено са по-пасивни, като от публиката се очаква да запази тишина и да се съсредоточи върху сцената.
3. Актьорски техники и конвенции: Елизабетските актьори използваха преувеличени жестове и вокална проекция, за да предадат емоции и послания на публиката в големи театри на открито. Съвременните актьорски стилове често са по-натуралистични и фини.
4. Костюми и постановка: Елизабетските театрални костюми често са пищни и символични, с акцент върху изобразяването на социален статус и черти на характера. Съвременните театрални костюми могат да дадат приоритет на реализма, минимализма или концептуалните интерпретации на пиесата. Техниките на постановката в елизабетинската епоха са относително прости в сравнение със съвременните продукции, които използват усъвършенствано осветление, звукови ефекти и специални ефекти.
5. Репертоарна система срещу дълги изпълнения: Елизабетските театрални компании работеха по репертоарна система, където изпълняваха различни пиеси в различни дни, което позволяваше по-голямо разнообразие в представените пиеси. Съвременните театри често представят една продукция за продължителен период, известен като дългосрочен.
6. Демография на аудиторията и социален контекст: Елизабетинската театрална публика беше разнообразна, варираща от висшите класове до по-ниските класове, а пиесите често отразяваха съвременни социални и политически проблеми. Съвременната театрална публика може да има различен демографски състав, а представените пиеси могат да отразяват актуални социални, културни и политически теми.
7. Технологичен напредък: Съвременните театри се възползват от напредъка в осветлението, звука, видео проекцията и други технически елементи, които подобряват цялостното театрално изживяване. Тези подобрения не бяха достъпни за елизабетинските театрални продукции.
8. Роли на половете: В елизабетинския театър всички роли, включително женските, се играят от актьори мъже. Съвременният театър позволява на актьори от двата пола да играят по-голямо разнообразие от роли, увеличавайки приобщаването и представянето.
9. Връзка драматург-публика: В елизабетинската епоха драматурзи като Уилям Шекспир са имали тясна връзка с публиката, като често са писали пиеси, които резонират с техния културен контекст и ежедневие. Съвременните драматурзи може да имат предвид по-широка или по-разнообразна аудитория, задоволявайки различни вкусове и предпочитания.
Тези различия подчертават еволюцията на театралните практики и променящата се динамика между театъра, публиката и обществото във времето.