1. Художествена цел:
- Гръцки театър: Гръцкият театър често имаше за цел да вдъхнови религиозна преданост, да образова публиката относно моралните ценности и да изследва човешката природа и универсални теми.
- Шекспиров театър: Шекспировият театър се фокусира върху забавлението и разказването на истории, вплитайки сложни сюжети, герои и теми, за да предизвика емоционални реакции и да създаде усещане за чудо.
- Брехтиански театър: Театърът на Брехт имаше политическа и дидактическа цел. Той имаше за цел да провокира критично мислене, да предизвика социалните норми и да насърчи публиката да задава въпроси и да променя света.
2. Участие на публиката:
- Гръцки театър: Гръцките театрални представления се стремят да пренесат публиката в измисления свят на пиесата чрез илюзия и емоционална манипулация.
- Шекспиров театър: Шекспировият театър също имаше за цел да потопи публиката в историята и да предизвика силна емоционална реакция.
- Брехтиански театър: Брехт умишлено избягва да създава илюзии. Той използва стратегии като директно обръщение към публиката, фрагментирани сцени и метатеатрални елементи, за да накара публиката да осъзнае съзнателно изкуството на театъра и да я насърчи да разгледа критично посланието на пиесата.
3. Структура и форма:
- Гръцки театър: Гръцките пиеси често следват определена структура с пролог, епизоди, кулминация и резолюция.
- Шекспиров театър: Шекспировите пиеси показват структурно разнообразие, със смесица от комични и трагични елементи и структура от пет действия, която позволява сложно развитие на сюжета.
- Брехтиански театър: Брехт развива нелинеен, епизодичен стил на разказване на истории. Той наруши традиционните драматургични конвенции, като използва техники като монтаж, флаш напред и прекъсвания, за да разчупи разказа и да насърчи критическия анализ.
4. Характеристика:
- Гръцки театър: Гръцките герои често символизираха универсални черти и морални ценности, представяйки по-големи обществени проблеми и действайки като рупори на идеите на драматурга.
- Шекспиров театър: Шекспир създава добре закръглени и сложни герои, изследвайки тяхната психологическа дълбочина, мотивация и взаимодействия.
- Брехтиански театър: Героите на Брехт често са били архетипи или карикатури, представящи обществени архетипи или социални класи. Те често са били дистанцирани и представяни като обекти на наблюдение, което позволява на публиката да разгледа критично тяхното поведение.
5. Език и стил:
- Гръцки театър: Гръцкият театър използва поетичен и възвишен език, използвайки лирични стихове, за да засили емоционалното въздействие и да предаде символични значения.
- Шекспиров театър: Пиесите на Шекспир показват майсторство на езика, с богати образи, красноречиви речи и умна игра на думи.
- Брехтиански театър: Брехт възприема по-директен, разговорен и дидактичен стил на езика. Той използва 简洁, директен диалог и песни с прости, повтарящи се текстове, за да предаде ясно идеите си.