С течение на времето уличният театър продължи да се развива и да се разпространи по целия свят. В средновековна Европа уличните артисти са често срещани на панаири, пазари и други обществени събирания, забавлявайки тълпите с акробатика, жонглиране, куклени представления и други действия. По време на Ренесанса уличният театър става все по-усъвършенстван, с пътуващи трупи от актьори, изпълняващи сложни пиеси и комедии.
През 19-ти и 20-ти век уличният театър отбеляза възраждане на популярността си, особено в контекста на социални и политически движения. Уличният театър беше използван като инструмент за протест, образование и осведоменост, като изпълнителите използваха изкуството си, за да се справят с проблеми като бедност, неравенство и социална несправедливост.
Днес уличният театър продължава да процъфтява като жизнена и динамична форма на изпълнителско изкуство. Може да се намери в градове по целия свят, като изпълнители използват различни техники и стилове, за да ангажират и забавляват публиката.