Театър „Глоуб“ беше амфитеатър на открито, изграден основно от дърво и неговата кръгла форма позволяваше отлична акустика, гарантираща, че публиката може да чуе всяка дума, изречена на сцената. Граундлингите, както се наричаха обикновените хора, се събираха в двора преди сцената, застанали близо един до друг и плащайки скромна такса за вход. По-заможните клиенти можеха да си позволят места в галериите, които опасваха двора.
Когато влезете в Globe, веднага ще бъдете поразени от енергията и очакването на тълпата. Представленията не бяха просто пиеси, а общи събития, които привличаха хора от всички сфери на живота. Публиката често беше шумна и гласовита, аплодирайки любимите си актьори или подвиквайки изпълнителите, ако те не одобряваха.
Самата сцена беше доста проста в сравнение със съвременните театри. Нямаше сложни декори или специални ефекти, а актьорите разчитаха единствено на уменията си, за да пренесат публиката в различни светове и емоции. Костюмите и реквизитите бяха основни и актьорите често въплъщаваха множество роли, променяйки външния си вид бързо с помощта на екип зад кулисите.
Пиесите, представени в театър „Глоуб“, демонстрираха необикновените таланти на драматурзи като Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и Бен Джонсън. Тези писатели изследват широка гама от жанрове, от комедии до трагедии и истории. Изпълненията често включваха колоритни герои, сложни сюжетни линии и мощен език, който пленяваше публиката.
Един от най-забележителните аспекти на посещението в Globe Theatre беше интерактивният характер на представленията. Актьорите биха се ангажирали директно с публиката, привличайки отговори и дори импровизирайки диалог понякога. Това създаде уникално усещане за интимност и връзка между изпълнители и посетители.
Театър „Глоуб“ беше място, където социалните бариери временно се разпаднаха и хора от различен произход се събраха, за да споделят колективното преживяване на театъра. Това беше център на творчество, иновации и културен обмен, който остави трайно влияние върху английската литература и театър.