- "Приземените": Откритата площ пред сцената, известна като "ямата" или "дворът", наистина беше мястото, където стояха повечето по-бедни зрители. Това обикновено са чираци, търговци и други членове на по-ниските социални класи. Те плащаха една стотинка, за да влязат и бяха известни като "земли", защото стояха на голата земя. Важно е обаче да се отбележи, че положението не е непременно свързано с бедността. Някои заможни личности също избраха да застанат в ямата, привлечени от оживената атмосфера и близостта до сцената.
- Галерия за сядане: Над ямата имаше три нива с галерии за сядане, които предлагаха по-удобни места за тези, които можеха да си го позволят. Галериите бяха разделени в различни ценови категории, като най-високи бяха "господарските стаи" на самия връх. Това бяха ексклузивни зони, където богатите посетители можеха да се насладят на представленията в по-голям комфорт и уединение.
- Места на сцената: В допълнение към галериите, някои привилегировани лица имаха право да седят на самата сцена. Тази практика, известна като „вземане на столче“, се смяташе за белег на висок социален статус или тясна връзка с театралната компания. Само видни благородници, богати покровители или уважавани гости биха получили тази привилегия. Седенето на сцената осигуряваше отлична гледка и позволяваше на тези хора да бъдат видени от публиката, като допълнително повишаваше социалното им положение.
- Социално смесване: Въпреки тези разлики в разположението на местата за сядане, театър „Глоуб“ беше сравнително приобщаващо пространство, където хора от различни социални среди можеха да се съберат, за да се насладят на пиесите. Предоставяше възможност за социално смесване и взаимодействие между хора от различни класи, създавайки усещане за общност и споделен опит.