1. Старогръцки театър (6 век пр.н.е. - 3 век сл.н.е.): Древногръцкият театър се счита за родното място на театъра като форма на изкуство. В градове като Атина и Епидавър са построени амфитеатри с голяма сцена на открито и полукръгли места за публиката. Гръцките театри се използват за драматични представления, включително трагедии и комедии, и играят централна роля в гръцкия религиозен и културен живот.
2. Римски театър (3-ти век пр.н.е. - 4-ти век сл.н.е.): Римляните възприели и разширили гръцката театрална традиция. Римските театри обикновено са били по-големи по мащаб и по-сложно украсени от гръцките театри. Те често са били строени в градове в Римската империя и са били използвани за различни представления, включително пиеси, музика и гладиаторски състезания.
3. Средновековен театър (5 век - 15 век): През Средновековието театърът придобива по-религиозен характер. Мистериозни пиеси, пиеси на чудеса и пиеси на морал се изпълняваха в църкви, обществени площади и зали на гилдии. Тези пиеси често драматизират библейски истории или преподават морални уроци.
4. Ренесансов театър (14 век - 17 век): Периодът на Ренесанса отбеляза възраждане на интереса към класическия гръцки и римски театър. Театралните трупи започват да изпълняват светски пиеси, а в градове като Лондон и Париж са построени постоянни театрални сгради. Произведенията на драматурзи като Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу бележат началото на модерния театър.
5. Театър от 18-ти век: 18-ти век донесе нарастване на популярността на операта и оперни театри бяха построени в големите градове в Европа. Освен това се появиха нови форми на театър, като водевил и пантомима.
6. Театър от 19-ти век: 19-ти век е време на значителни промени и експерименти в театъра. Реализмът става доминиращ стил, като драматурзи като Хенрик Ибсен и Антон Чехов изследват социални и психологически теми в творбите си. Новите театрални форми, като музикалния театър, също набират популярност през този период.
7. Театър от 20-ти век: През 20-ти век се наблюдава продължение на различни театрални стилове и движения, като модернизъм, експресионизъм и абсурдизъм. Драматурзи като Самюел Бекет, Бертолт Брехт и Тенеси Уилямс предизвикаха традиционните театрални конвенции и разшириха границите на драматичното разказване на истории.
8. Съвременен театър: Съвременният театър обхваща широка гама от стилове, от мейнстрийм комерсиални продукции до експериментален маргинален театър. Театрите продължават да се адаптират и развиват, като включват нови технологии и изследват различни форми на изразяване.