* Театрите често бяха претъпкани и нехигиенични. Театър „Глобус“ например можеше да побере до 3000 души и нямаше места за повечето от тях. Публиката стоеше или сядаше на земята и нямаше тоалетни или отстъпки. В резултат на това театрите често бяха мръсни и миризливи и винаги имаше риск от заболяване.
* Изпълненията често бяха дълги и натоварващи. Пиесите могат да продължават няколко часа и актьорите често играят в няколко пиеси в един ден. Това означаваше, че трябва да са в добро физическо състояние и често страдаха от контузии.
* Театрите също бяха опасни места. Винаги имаше рискове от пожар, срутване и насилие. През 1599 г. например театър „Глоуб“ изгоря, а през 1623 г. избухна сбиване по време на представление на пиесата „Бартоломю Феър“ на Бен Джонсън, което доведе до смъртта на един човек.
Въпреки тези опасности и неудобства Елизабетският театър беше място на голямо творчество и иновации. Това беше време, когато някои от най-великите пиеси на английски език бяха написани и играни, и беше време, когато театърът започна да заема своето място като основна форма на забавление.
Ето някои допълнителни подробности за условията в елизабетинските театри:
* Сцените често бяха голи и без украси. Нямаше сложни декори или реквизит и актьорите често използваха собствените си дрехи и мебели.
* Осветлението беше лошо. Театрите бяха осветени със свещи или маслени лампи, като светлината често беше слаба и трептяща.
* Звукът често беше заглушен. Театрите не са построени за акустика и гласовете на актьорите често биват заглушавани от шума на публиката.
* Публиката често беше буйна и непокорна. Публиката често подвикваше актьорите и имаше чести битки и безредици.
Въпреки тези предизвикателства Елизабетският театър беше място с голяма жизненост и вълнение. Това беше време, когато някои от най-великите пиеси на английски език бяха написани и играни, и беше време, когато театърът започна да заема своето място като основна форма на забавление.