1. „Лигата на червенокосите“: Първоначално историята подсказва, че "Лигата на червеноглавите" е важна точка в сюжета, като нейните членове изглежда са замесени в странна схема. Това кара читателя да вярва, че може да има отношение към цялостната мистерия. Лигата обаче се оказва обикновена фасада, предназначена да отвлече вниманието от истинската схема.
2. „Изчезналата“ Ирен Адлер: Историята започва с предположението, че Ирен Адлер е изчезнала и нейното изчезване първоначално е представено като решаващ елемент. По-късно обаче се разкрива, че тя изобщо не е изчезнала, а по-скоро използва изчезването си като тактика, за да спечели предимство.
3. „Подправената“ снимка: Идеята, че Ирен Адлер има компрометираща снимка на краля на Бохемия, е представена като централен елемент от историята. Снимката обаче се оказва фалшива, създадена от Ирен Адлер, за да контролира ситуацията.
4. „Откраднатият“ диамант: Въпреки че не е истинска червена херинга, историята първоначално се фокусира върху кражбата на ценен диамант. По-късно се разкрива, че този елемент е вторичен, като истинският фокус е върху заговора за изнудване, включващ краля на Бохемия.
5. „Идентичността“ на мъжа в черно: Самоличността на мъжа в черно, който доставя съобщението от Ирен Адлер, първоначално е неясна, което добавя към мистерията. Читателят обаче бързо разбира, че той е просто пратеник, а не централна фигура в сюжета.
В крайна сметка истинската червена херинга в „Скандал в Бохемия“ е първоначалният фокус върху „изчезналата“ Ирен Адлер и „компрометиращата“ снимка. Дойл умело използва тези елементи, за да създаде усещане за мистерия и напрежение, карайки читателя да вярва, че те са от решаващо значение за историята, докато истинската интрига се крие в хитрата и манипулативна личност на Ирен Адлър.