Кой са основните драматурги на елизабетанската и джакобеанската ера?
Елизабетанският (1558–1603) и Джакобеанският (1603–1625) периоди представят златна ера на английската драма. По-долу са епохалните най-влиятелни драматурги, групирани по техния основен драматен модус.
Трагедия
- Уилям Шекспир: Хамлет, Крал Лир, Макбет, Отело – Психологическа дълбочина, поетско мастерство, вечни човешки теми.
- Кристофър Марлоу: Доктор Фауст, Тамбурейн Велики, Еврей от Малта – Могъщен blank verse, прехвърлящи протагонисти, театрален спетакул.
- Джон Уебстър: Дучеса от Малфи, Бял дявол – Мрачен, психологично сложен, сложни местителни сюжетове.
- Томас Кид: Испанската трагедия – Пътеводител в местителния трагедия жанр; влияе на Шекспировия Хамлет.
- Томас Мидълтън: Чейнджингът, Жени, внимавайте на жените – Корупция, секс и социална несправедливост.
Комедия
- Уилям Шекспир: Саннощно сънище, Дванадесета нощ, Много шум за нищо, Както ви харесва – Остроумие, объркване на идентичност, романтични обвивки.
- Бен Джонсън: Волпоне, Алхимикът, Всеки мъж в своя хумор – Сатирична „хумор“ комедия, остра социална критика, мемориялни измамници.
- Джон Лили: Ендимион – Еуфинистична проза, дворцова алегория, влияе на ранните Шекспирови комедии.
- Томас Декър: Чумарския празник, Стари Фортунатус – Градска комедия, социална мобилност, топъл хумор.
Трагикомедия & Романс
- Джон Флетчър: Вярният пастир, Дивата гъска погоня; колаборира с Шекспир за Хенри VIII, Два благородни кинсмени.
- Фрънсис Бомонт: Партньор на Флетчър за Филастер, Ритър на горещия пестил – Мета-театрална иновация.
Исторически пyesi
- Уилям Шекспир: Ричард III, Хенри V, Ричард II – Власт, легитимност, политически театър.
- Кристофър Марлоу: Едвард II – Трагично отсъщане, хомосексуален подтекст, историска ирония.
Други известни фигури
- Джордж Чапман: Буси Дамбоис; преводач на Хомер.
- Томас Хейвуд: Жена убита с доброта – Плодовит, домакинска трагедия.
- Джон Марстън: Незадоволеният, Изток Хоу! – Сатиричен, циничен.
Тези драматурги колективно оформят езика, формите и темите на западния театър. Техните работи остават централни за канона и сцената.