Ето защо:
* Амбицията на Уолтън се подхранва от собствените му желания: Капитан Уолтън е воден от амбицията си да изследва Арктика и да открие нови земи. Историята на Виктор Франкенщайн, макар и завладяваща, служи като предупредителна история и предупреждение срещу опасностите от необузданата амбиция. Това не е от пряка полза за изследването на Уолтън.
* Собствената трагедия на Уолтън отразява тази на Франкенщайн: И Уолтън, и Франкенщайн са погълнати от амбициите си, което води до трагични последици. В крайна сметка Уолтън е принуден да се откаже от търсенето на Северния полюс поради опасностите, които среща, отразявайки трагичната съдба на самия Франкенщайн.
* Историята на Франкенщайн е предупреждение: Историята на Виктор служи като мощно предупреждение за Уолтън, подчертавайки опасностите от превишаването на човешките ограничения и играта на Бог. Той служи по-скоро като възпиращ фактор, отколкото като полза за начинанията на Уолтън.
Въпреки че Уолтън придобива ценни знания и разбиране от слушането на историята на Франкенщайн, тя в крайна сметка служи като предупредителна история, а не като пряка полза за собственото му изследване. Историята му напомня за последствията от неконтролираната амбиция и значението на приоритизирането на човешката връзка пред личната слава.