1. Вина и отговорност: Виктор изпитва дълбоко чувство за вина и отговорност за създаването на създанието. Той разбира, че чудовищният вид на създанието е довел до неговата изолация и страдание. Изслушването на историята му е начин за Виктор да се изправи срещу собствените си действия и последствията, които са имали.
2. Любопитство и желание за разбиране: Виктор е присъщо любопитен и воден от стремежа към знания. Той иска да разбере гледната точка на създанието, мотивите му и как е станало толкова изолирано и отмъстително. Той се надява, че като разбере създанието, може да намери начин да смекчи последствията от действията си.
3. Страх и желание за решение: Виктор се страхува от яростта на създанието и потенциала за по-нататъшно унищожение. Той се надява, че разбирайки историята на създанието, ще може да намери начин да го успокои и да предотврати по-нататъшни вреди. Той вижда изслушването на създанието като начин за потенциално разрешаване на конфликта.
4. Принуда и чувство за дълг: Виктор се чувства длъжен да изслуша историята на създанието. Той го възприема като морално задължение, начин да поправи болката, която е нанесъл.
5. Емпатия и признание за споделена човечност: Въпреки чудовищния вид на създанието, Виктор започва да го вижда като същество с чувства, желания и способност за страдание. Той започва да съчувства на тежкото положение на създанието, признавайки тяхната споделена човечност.
По същество решението на Виктор да изслуша историята на създанието е водено от сложно взаимодействие на вина, любопитство, страх, принуда и съпричастност. Той се надява, че разбирането на гледната точка на създанието ще доведе до разрешаване на конфликта, но в крайна сметка това е повратна точка в неговото пътуване на себеоткриване и конфронтацията му с последствията от действията му.