Франкенщайн на Мэри Шели, публикуван през 1818 г., изниква от сложна мрежа от социални и исторически влияния:
Просвещение: 18-ти век научен напредък и вяра в способността на човешката разумност да контролира природата – отразено в амбицията и nauчната пированост на Виктор.
Романтизъм: Акцент върху емоциите, въображението и сублимното – видно в изследването на тъмната страна на човешката природа, силата на природата и превъзходните емоции на героите.
Бързите технологични промени причиниха социални разстройства и тревоги от прогреса. Темите за неконтролирана амбиция и ненамерените последствия от технологичен напредък резонансират с тези опасения.
Огромни напредъци, особено в електричеството, разпалиха публичното любопитство и страх от потенциала на научните пробиви да ползват или навредят на човечеството – отразено в използването на електричество от Франкенщайн за оживяване на създанието.
Романът използва елементи на готичния жанр (ужас, надприродно, тъмна човешка природа), възникнали в края на 18-ти век, създавайки мрачна атмосфера.
Френската революция (1789–1799) и Наполеоновските войни (1803–1815) създадоха политически неспокойствия в Европа, влияейки на темите за социална изолация, чуждичество и опасностите от неконтролирана власт.
Жivotът на Шели бе обелязан от трагедии: ранната смърт на майка, бащата Уилям Годуин, преследван заради радикални идеи. Тези преживявания допринесоха за темите за напускане, изолация и търсене на идентичност.
Обобщение: Франкенщайн отразява тревогите и интелектуалните тенденции на епохата си, изследвайки тъмната страна на амбицията, ненамерените последствия от научен прогрес и силата на природата – теми, които продължават да резонансират днес.