Жан-Батист-Симон Шарден (1699–1779) отхвърля фриволността на рококо аристокрацията, за да намери красота в тихото достойнство на домашния живот. Неговият обект е революционен в своята обичайност.
Шарден повдига обичайното до монументално. Той рисува това, което другите игнорират, с техническо майсторство (особено светлината на рефлектиращи повърхности), което изненада съвременници като Дидро. Неговият реализъм и емпатия влияят на 19-ти век реалисти (Курбе, Мане) и дори модернисти (Сезан, Брак, Моранди), които виждат в неговите скромни предмети основите на пикторралната структура.
В век, обседнат с митология и монархия, Шарден казва: тази медена тенджера, това дете Konzentрация, този труд на слугата – това е достойно за изкуство. Тя тиха настоятелност променя живописа завинаги.