Традиционната шотландска балада „Лорд Рандал“ (Чайлд балада 12) разказва мрачна история: млад лорд се връща от лов, казва на майка си, че е отровен от любимицата си, и умира. Но мотивът никога не е посочен – и това мълчание е смисълът.
Баладите са устна традиция – сведени до наръчителните елементи. Мотивът изисква психологическа дълбочина; баладите се занимават с действие и последствие. Чрез изпускане на „защо“, балада:
Инкременталното питане на майката („Какво стана с ловците ти?“ „Те се надуха и умряха“) изгражда страх чрез повторение, не чрез обяснение. Мотивът не е важен, защото резултатът е реален. Тази економия на разказване е причина „Лорд Рандал“ да е оцелял векове.