* Брой на жертвите: Някои ситуации са довели до голям брой смъртни случаи, което ги прави трагични по отношение на загуба на живот.
* Продължителност: Дългосрочните ситуации на заложници могат да доведат до огромна психологическа травма както за заложниците, така и за техните семейства.
* Обстоятелства: Специфичните детайли на ситуацията, като мотивацията на похитителите, нивото на използваното насилие и въздействието върху по-широката общност, също могат да повлияят на това колко „лоша“ се счита тя.
Въпреки това, някои ситуации със заложници често се цитират като особено ужасяващи поради самия мащаб на трагедията или бруталността.
Ето няколко примера:
* Мюнхенското клане (1972): Това събитие на Летните олимпийски игри през 1972 г. в Мюнхен видя 11 израелски спортисти, взети за заложници от палестинската терористична група Черен септември. Всички единадесет заложници в крайна сметка бяха убити, заедно с петима германски полицаи.
* Обсадата на училище в Беслан (2004): При този ужасяващ инцидент чеченските сепаратисти превзеха училище в Беслан, Русия, като държаха над 1100 души като заложници в продължение на три дни. Обсадата завърши с кърваво нападение от руските сили за сигурност, което доведе до смъртта на над 330 души, включително повече от 180 деца.
* Атаките в Мумбай (2008): Тази серия от координирани терористични атаки в Мумбай, Индия, включваше ситуация със заложници в хотел Taj Mahal Palace, продължила три дни. Атаките доведоха до смъртта на 164 души, включително 26 чужденци.
Важно е да запомните, че всяка ситуация със заложници е трагедия и страданието на участниците никога не трябва да се свежда до минимум.