Историята е представена през перспективите на множество герои, всеки от които предлага различен разказ за събитията около убийството на самурай. Тези разкази често са противоречиви, оставяйки у читателя усещане за неяснота и несигурност относно истинското естество на престъплението и самоличността на извършителя.
Тази неяснота е умишлена. Целта на Акутагава не е да представи ясна койдунита, а по-скоро да изследва субективната природа на истината и ограниченията на човешкото възприятие.
Ето защо остава на читателя да тълкува представените улики и да направи собствените си заключения за това кой е отговорен за убийството. Някои може да открият, че доказателствата сочат към бандита, други към жената на самурая, а трети може да повярват, че това е комбинация от фактори или дори напълно различен човек.
Липсата на категоричен отговор е ключов елемент от ефективността на историята и нейното трайно наследство. Тя позволява нюансирано изследване на човешката природа, морал и сложността на истината.