Капитолия: Това е най-очевидният отговор. Капитолия, със своя богат начин на живот и жестоки игри, е ясният антагонист. Те са отговорни за Игрите на глада, потисничеството на областите и страданието на безброй хора. Президентът Сноу, лидерът на Капитолия, е символ на тяхната тирания.
Създателите на игри: Тези хора проектират и манипулират Игрите на глада, превръщайки ги в брутален спектакъл за забавление на Капитолия. Те активно работят за увеличаване на драмата и опасността, което ги прави пряка заплаха за трибютите.
Другите трибюти: Въпреки че всички са принудени да участват в Игрите, много трибути гледат на останалите като на свои врагове. Необходимостта да оцелеят ги принуждава да влязат в конфликт и съюзите могат бързо да се сменят, превръщайки трибутите както в потенциални съюзници, така и в съперници.
Системата: Отвъд индивидите, цялата система на потисничество, наложена от Капитолия, е истинският враг. Това включва бедността, неравенството и липсата на свобода, които областите търпят. Борбата на Катнис не е само срещу индивиди, но и срещу самата система.
Самите Игри на глада: Игрите не са просто състезание, те са инструмент за контрол и страх, използван от Капитолия. Самите игри са символ на потисничеството, а предизвикателството на Катнис срещу тях е битка за оцеляване и свобода.
В крайна сметка Игрите на глада представя нюансирано изображение на конфликта. Няма един ясен враг. Сложното взаимодействие на тези различни сили е това, което движи разказа и създава напрежението и драмата на историята.