Ето разбивка на емоциите на Ван Хелсинг:
* Скръб и тъга: Като лекар и приятел на Луси, Ван Хелсинг изпитва дълбока скръб за нейната загуба. Той става свидетел на постепенното й изпадане във вампиризъм и евентуалната й смърт, както физическа, така и психическа. Тази загуба го засяга дълбоко, както се вижда от мрачното му поведение и тържествените му изявления.
* Релеф: Докато скърби за Луси, Ван Хелсинг също разбира, че нейната смърт е необходима стъпка за победата над Дракула. Той осъзна, че тя вече се е поддала на вампирско влияние и вече не може да бъде спасена. Следователно нейната смърт е трагична, но необходима жертва, за да защити Мина и други от същата съдба.
* Чувство за дълг: Чувството за дълг на Ван Хелсинг го принуждава да продължи битката си срещу Дракула, дори и на фона на загубата на Луси. Той гледа на нейната смърт като на катализатор за неговата решителност, тласъка го да намери начини да унищожи завинаги вампира и да предотврати по-нататъшни трагедии.
* Горчиво приемане: Приемането от Ван Хелсинг на смъртта на Луси е обагрено с горчива сладост. Той признава трагичните обстоятелства на смъртта й, но също така разбира, че смъртта й е била необходима, за да спаси другите. Той се чувства отговорен да почете нейната жертва, като продължи битката си срещу чудовището.
Важно е да се отбележи, че чувствата на Ван Хелсинг не са изрично заявени в романа. Но неговите действия и думи в цялата история дават улики за вътрешните му борби. Той носи бремето както на скръбта, така и на отговорността, което прави героя му завладяващ и нюансиран пример за човешка устойчивост пред лицето на тъмнината.