Реакцията на Ван Хелзинг при смъртта на Луци: скръб, облекчение и решимост
Отговорът на Ван Хелзинг към смъртта на Луси Вестера е многослоен – скръб, облекчение, дълг и решимост се преплетват:
- Скръб: Той искрено обича Луси като дъщеря. Плачът ѝ над гробището („Драго моя, драго моя, колко съм съжалявам!“) и настойчивостта за чесън/погребални ритуали показват личен скръб.
- Облекчение: Той знае, че тя е истински мъртва – не нежива. Колешването, отсечването и чугуненето с чесън са ужасни, но необходими, за да се спаси душата ѝ. Той нарича това "свещена работа".
- Дълг: Нещата смърт потвърждава присъствието на Дракула в Лондон. Ван Хелзинг веднага се обръща към стратегия: "Сега трябва да охотим вълка".
- Горчиво-точницево: Той оформля нейната жертва като катализатор, който ще унищожи Дракула – нейното страдание закупува другите изживяване.
Стокър никога не дава на Ван Хелзинг монолог; неговите чувства излизат чрез действия (поцелуване ѝ на челото, водеене на ритуала) и краток диалог. Той е мъж, който компартименталзира скръб, за да функционира – викториански герой.