* Бруталността на полицията: На кадрите се вижда как бели полицаи, с явно пренебрежение към закона и човешкото благоприличие, атакуват мирни протестиращи със сълзотворен газ, палки и дори коне. Насилието беше шокиращо непровокирано и привидно произволно, разкривайки дълбоко вкоренения расизъм и предразсъдъци, които съществуват в Юга.
* Осамият брой протестиращи: Шествията в Селма бяха масови, в които участваха хиляди хора. Това демонстрира широката подкрепа за правото на глас и решимостта на афро-американците да се борят за равенство.
* Пълният контраст с „идеалната“ Америка: Образите на маршовете и насилието срещу протестиращите рязко контрастираха с образа на Америка като демократична и справедлива нация. Кадрите предизвикват разказа за общество с далтонисти и извеждат реалността на расовата дискриминация на преден план на националното внимание.
* Силата на телевизията: Телевизията все още беше сравнително нова медия през 60-те години и нейната способност да излъчва събития на живо имаше силно въздействие. Гледането на събитията в Селма да се развиват на техните екрани пренася борбата за граждански права в дневните на американците, създавайки усещане за непосредственост и лична връзка с проблема.
Маршовете на Селма и телевизионното отразяване на насилието изиграха решаваща роля в промяната на общественото мнение и в крайна сметка доведоха до приемането на Закона за избирателните права от 1965 г.
Важно е да се отбележи, че докато кадрите шокираха много американци, все още имаше много, които останаха безразлични или дори се противопоставиха на движението за граждански права. Събитията в Селма обаче бяха повратна точка в борбата за расово равенство и те продължават да служат като силно напомняне за важността на борбата за справедливост и равенство.