Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Театър >> Драма

Най-страховитите роля на Антони Хопкинс извне Ханибал Лектер

Антони Хопкинс изгради кариера от изобразяване на персонажи, чиято заплаха се крие под фасада на цивилност. Докато Ханибал Лектер остава златният стандарт на кинематографската злоба, филмографката на актьора е пълна с други фигури, чиято тиха интензивност и морална амбивалентност оставят непостижимо трайни следи.

Д-р Фредерик Тревс – „Човекът-слон“ (1980)

Тревс не е злодей в традиционния смисъл, все пак неговата клинична отчужденост, с която изследва страданията на Джон Мерик, създава неприязно усещане. Хопкинс изобразява хирурга с хладна професионалност, граничеща с съучастие, заставяйки публиката да се запита за етиката на пасивното наблюдение.

Ван Хелсинг – „Дракула на Брам Стокер“ (1992)

В люксозната адаптация на Франсис Форд Копола, Ван Хелсинг на Хопкинс е по-скоро фанатик, обсебен от мисията си, отколкото героичен вампироубиец. Неговата интензивност прехвърля в мания, изтривайки границата между правда и чудовищност – мъж, който може да е толкова опасен, колкото и създанието, което преследва.

Дяволът – „Ритуалът“ (2011)

Като Люцифър, Хопкинс отказва театралните жестове в полза на шепотна злоба. Неговият Сатана е разсъдителен, дори учтив, което прави ужаса от одержимостта още по-въздействащ. Злото тук не е шумно; то е натрапчиво, обвито в логика и очарование.

Д-р Артър Денкер – „Инстинкт“ (1999)

В ролята на психолог, губещ хватка върху реалността, Хопкинс манипулира затворник (Куба Гудинг мл.) към насилие с хирургична прецизност. Интелектът на персонажа става оръжие, превръщайки терапевтичните сеанси в психологическа война.

Клифърд Ирвинг – „Обманът“ (2006)

Базиран на реалния литератен измамник, Ирвинг е харизматичен социопат, чиято ухлипност маскира смелото измамване. Хопкинс улавя съберливата примама на мъж, който може да убеди света в лъжа, просто чрез това, че сам в нея вярва.

Подписът на Хопкинс: Интелект, неподвижност и морална амбивалентност

Всички тези роли обединява липсата на скокове от страх или надничано жестокост. Ужасът у Хопкинс идва от персонажи, които са цивилизирани, разсъдителни и устрашителни точно защото правят злото да изглежда обичайно. Той не играе чудовища; той играе мъже, чиято човечност е изпазена от интелекта, обсебеността или обстоятелствата – и това е далеч по-непокойно.

Драма

Related Categories