* Гневът му към баща му: Люк е ядосан и обиден на баща си, Посейдон, защото го е изоставил и никога не е присъствал в живота му. Той се чувства предаден и нежелан. Тази горчивина подхранва желанието му да търси отмъщение, дори ако това означава да се присъедини към силите на мрака.
* Негодуванието му към боговете: Лука обобщава гнева си към Посейдон към всички богове, като ги разглежда като небрежни и безразлични към нуждите на смъртните. Това негодувание допълнително мотивира стремежа му към власт и желанието му да накаже боговете за техните предполагаеми провали.
* Неговото разочарование от собствения му живот: Люк се чувства в капан и безсилен в живота си. Той се чувства неразбран и неоценен, както от баща си, така и от други полубогове. Това разочарование увеличава горчивината му и го прави по-податлив на влиянието на Кронос.
* Влиянието на Кронос: Кронос, господарят на титаните, който се стреми да свали боговете, използва горчивината и негодуванието на Лука в своя полза. Кронос манипулира емоциите на Лука и му обещава сила и отмъщение, като му дава усещане за цел и го прави доброволен участник в плановете му.
По същество горчивината на Лука произтича от дълбоко вкоренено чувство на изоставеност, разочарование и негодувание към баща му, боговете и собствения му живот. Кронос използва тези чувства, за да настрои Лука срещу олимпийските богове и да го направи мощен агент в неговия бунт.