Това се случва в действие 1, сцена 5, след като призракът говори с Хамлет и разкрива, че той е неговият баща, кралят. Той казва на Хамлет, че е бил убит от брат си, Клавдий, който след това се жени за майката на Хамлет, Гертруда. Призракът също така разкрива, че сега е хванат в капан в чистилището и не може да си почине, докато убийството му не бъде отмъстено.
Именно това разкритие, по-специално желанието на призрака за отмъщение, убеждава Хамлет, че призракът не е зъл. Ето защо:
* Самоличността на призрака: Призракът се разкрива като бащата на Хамлет, фигура, която Хамлет обичаше и уважаваше дълбоко. Това незабавно прави призрака по-симпатичен и по-малко вероятно да бъде демоничен измамник.
* Мотивът на призрака: Желанието на призрака за справедливост и копнежът му за мир са разбираеми, дори благородни. Това засилва убеждението на Хамлет, че призракът е истински и се стреми да поправи грешка.
* Характерът на призрака: Призракът е описан като натъжен, скърбен и обременен от съдбата си. Това допълнително допринася за неговата достоверност и убеждава Хамлет, че той е истинско, страдащо същество.
Докато Хамлет все още се бори със съмненията и се бори с последиците от разкритието на призрака, той в крайна сметка е убеден, че призракът е истински и заслужава доверието му. Това убеждение го кара да търси отмъщение срещу Клавдий, убиеца, който е отнел живота на баща му и полагащото му се място на трона.