* Той е първоначалният жител на острова: Калибан е описан като „луничавото кученце“ на острова, което показва дълбоката му връзка със земята и нейните природни ресурси. Той беше първият, който нарече острова дом, което го направи аналогичен на местното население, изместено от колониалните сили.
* Той е подчинен на управлението на Просперо: Просперо, европейски колонизатор, пристига на острова и поробва Калибан, заграбвайки земята му и налагайки свои собствени закони и култура. Това е паралел на историческото подчинение на местното население от европейските колонизатори.
* Той е представен като див и нецивилизован: Речта на Калибан често се описва като "нецивилизована" и "дивашка", отразяваща колониалното възприемане на местните хора като примитивни и нуждаещи се от "цивилизована" от европейците.
* Той е жертва на експлоатацията на Просперо: Просперо използва магията си, за да контролира Калибан и да използва знанията си за ресурсите на острова. Това е в съответствие с историческия модел на колонизация, където местните знания и ресурси често са били експлоатирани в полза на колонизаторите.
* Той изразява негодувание и съпротива: Калибан показва дълбоко чувство на негодувание към Просперо и неговото управление, демонстрирайки желание за свобода и автономия. Това може да се разглежда като отражение на съпротивителните движения, възникнали сред местното население срещу колониалното потисничество.
Докато характеристиката на Калибан може да се разглежда като продукт на колониалния мироглед от времето на Шекспир, неговият портрет предлага мощен поглед върху борбите и несправедливостите, пред които са изправени местните хора при колониализма.