1. Драматична ирония:
* Престорената лудост на Хамлет: Публиката е наясно, че Хамлет се преструва на луд, но героите на сцената, особено Клавдий и Полоний, не са. Това създава усещане за очакване и несигурност относно истинските намерения на Хамлет и потенциалните последици от действията му.
* Вината на Клавдий: Клавдий, въпреки че външно изглежда уверен, постоянно е наясно с престъплението си и се страхува от разобличаване. Публиката, знаейки вината му, разбира тежестта на всяка ситуация и предусеща краха му.
* Представянето на играчите: Пиесата в пиесата „The Mousetrap“ е брилянтен инструмент за изграждане на напрежение. Публиката знае, че целта на пиесата е да изобличи вината на Клавдий, но не сме сигурни как ще реагира Клавдий. Това добавя слой драматична ирония и усилва напрежението.
2. Сценарии на несигурност и напрежение:
* Пътуването на Хамлет до Англия: Внезапното заминаване на Хамлет за Англия, с писмото на Клавдий, което моли за смъртта му, създава усещане за неотложност и страх за безопасността на Хамлет. Публиката остава да се чуди дали Хамлет ще оцелее и как ще избяга от този заговор.
* Лудостта на Офелия: Изпадането на Офелия в лудост, предизвикано от смъртта на Полоний и отхвърлянето на Хамлет, е сърцераздирателен и изпълнен с напрежение обрат на събитията. Нейното крехко състояние и несигурността на съдбата й допълват цялостното напрежение на акта.
* Откриването на тялото на Полоний: Откриването на тялото на Полоний, скрито в кралската стая, създава чувство на шок и объркване. Последствията за Хамлет и Клавдий са неясни, оставяйки публиката да се бори с последствията и да очаква по-нататъшен конфликт.
3. Ескалиращи залози:
* Конфликтът на Хамлет с Клавдий: Измамата на Хамлет и растящата му решимост да отмъсти за смъртта на баща си повишават залозите в конфликта им. Всяко взаимодействие между тях е натоварено с напрежение и страх, тъй като публиката очаква жестока конфронтация.
* Убийството на Полоний: Смъртта на Полоний, герой, който първоначално изглежда безобиден, ескалира залога в пиесата и прави действията на Хамлет да изглеждат все по-опасни. Той също така сигнализира, че последствията от изборите на Хамлет стават все по-сериозни.
* Заплахата на Лаерт: Представянето на Лаерт, отмъстителния син на Полоний, добавя още един слой конфликт към и без това тежката ситуация. Желанието му за отмъщение и потенциалният му съюз с Клавдий създават опасна и непредсказуема динамика.
Като цяло, Акт 4 от Хамлет е майсторска демонстрация на това как напрежението може да бъде изградено чрез комбинация от драматична ирония, несигурност и ескалиращи залози. Оставя публиката непрекъснато на ръба, очаквайки следващия обрат на събитията и последствията от действията на Хамлет.