Хемлет е недвусмислено принц – мъжки наследник на датския трон. Ако мислите за трагична женска фигура в пiesaта, вероятно имате предвид Офилия, любовния интерес на Хемлет.
Офилия, дъщеря на Полиний и сестра на Лертес, е уловена между бащините ѝ команди, братовите ѝ предупреждения и ерратичната ѝ привързаност. Нейната лудост и потъване (Акт 4, Сцена 7) са сред най-хлъзгавите изобразявания на жена, унищожена от патриархални натиска.
Други жени са Гертруда (майка на Хемлет, омъжаваща Клаудиус) и Актьорска кралица (в пiesaта в пiesaта). Но централната жена е Офилия – огледало на Хемлет, жертва и, в смърт, катализатор за финалния дуел.
Искате ли да знаете повече за ролята на Офилия, нейните цветя или нейните „лудов сцени“? Радостен ще разясня.