1. Съдбата на Офелия:
* Без незабавна лудост: Слизането на Офелия в лудостта се задейства пряко от смъртта на Полоний. Без тази трагедия тя може да не е загубила ума си, което позволява различна, може би по -трагично изследване на нейния характер и ролята си в пиесата.
* Потенциал за различна връзка с Хамлет: Ако Офелия не беше подслушана от мъката и вината, тя можеше да поддържа любовта си към Хамлет, което потенциално води до по -сложна и нюансирана връзка между тях.
2. Моралният компас на Хамлет:
* По -малко вина и вътрешен конфликт: Докато Хамлет вече е поразен от нерешителност и самосъмнение, убийството на Полоний би добавил значителен слой от вина и вътрешен конфликт. Без него психическото му състояние може да е било малко по-малко измъчвано, което е повлияло на неговите действия и вземане на решения.
* Повече време за размисъл и действие: Убивайки Полоний, Хамлет по същество задейства верига от събития, водещи до неговото собствено падане. Без този акт може би е имал повече време да разгледа внимателно следващите си стъпки, което потенциално води до различни избори и резултати.
3. Царуване на Клавдий:
* По -малко причина да се страхувате от Хамлет: Клавдий се страхува от нарастващото влияние на Хамлет и го вижда като заплаха. Смъртта на Полоний дава удобно извинение да изпрати Хамлет в Англия, отслабвайки позицията му. Без този акт Клавдий може да е трябвало да се справи директно с Хамлет, вероятно води до различна динамика на мощността.
* По -малка нестабилност: Смъртта на Полоний създава пулсационен ефект, хвърляйки корта в хаос. Действията на Хамлет водят до по -нататъшна нестабилност и насилие, което затруднява Клавдий да поддържа контрол. По -спокойна среда може би е позволила на Клавдий да консолидира по -ефективно властта.
4. Тематични смени:
* По -малко фокус върху отмъщението и действията: Акцентът на пиесата върху отмъщението, което до голяма степен се подхранва от смъртта на Полоний и нейните последици, би могъл да се насочи към други теми. Без външния натиск на отмъщението пиесата може да е изследвала вътрешните борби на Хамлет с морала, съмнението и човешкото състояние по по -дълбок начин.
* Различно изобразяване на справедливостта: Краят на пиесата, където в крайна сметка справедливостта се обслужва чрез поредица от насилствени смъртни случаи, е пряко свързано с убийството на Полоний. Без този акт пиесата може да е изследвала различни представи за справедливост, може би подчертава прошката, помирението или присъщата неяснота на човешките действия.
В заключение, последствията от акта на Хамлет се простират далеч отвъд непосредствения момент, преобразувайки живота на хората около него и променяйки самата тъкан на самата пиеса. Въпреки че е невъзможно да се знае как точно би се разгърнала историята без това основно събитие, ясно е, че играта би била значително различна, както по отношение на сюжета, така и по тематичното проучване.