аргументи за това, че призракът е истински:
* Контекстът на пиесата: Пиесата е написана по време, когато вярата в призраци и свръхестественото е широко разпространено. Шекспир вероятно е възнамерявал призракът да бъде взет сериозно от неговата публика.
* Реакциите на Хамлет: Хамлет е дълбоко засегнат от външния вид и посланието на призрака. Той е видимо разтърсен и подтикнат към действие от разкритията на призрака.
* Знанието на призрака: Призракът предоставя специфична и точна информация за събитията, водещи до неговата смърт, включително подробности, които само извършителят би знаел.
* Влиянието на призрака: Призракът пряко влияе на действията на Хамлет, призовавайки го да отмъсти за убийството си.
Аргументи, че призракът е плод на въображението на Хамлет:
* Психичното състояние на Хамлет: Хамлет вече е разтревожен и меланхолик, преди да се появи призракът. Той може да е предразположен към халюцинации или заблуди.
* Целта на призрака: Основната цел на призрака е да предизвика отмъщение, което е тема, която работи в цялата пиеса. Може да се твърди, че призракът е проява на желанието на Хамлет за отмъщение.
* Физическата форма на призрака: Появата на призрака е описана като бледа и спектрална, която може да се тълкува като халюцинация, а не като осезаемо същество.
* реакции на други герои: Други герои, като Хорацио и Марцел, са скептично настроени към съществуването на призрака.
Неясността:
Шекспир умишлено оставя природата на призрака двусмислено. Тази неяснота служи няколко цели:
* Подобрява напрежението и мистерията на пиесата.
* Той позволява множество интерпретации и ангажира публиката в критично мислене.
* Това отразява несигурността на собственото състояние на ума на Хамлет.
Заключение:
В крайна сметка дали призракът е истински или не, е въпрос, останал на всеки индивид да реши. В текста няма окончателен отговор. Геният на Шекспир се състои в създаването на завладяващ и двусмислен характер, който подхранва както вярата, така и съмнението, допринасяйки за трайната сила и сложност на пиесата.