* Смъртта на баща му: Хамлет дълбоко скърби загубата на баща си крал Хамлет, на когото се възхищава и обича. Смъртта на баща му е дълбока лична загуба и удар върху естествения ред на нещата. Той изпитва чувство на предателство и несправедливост.
* Прибързаният повторен брак на майка му: Хамлет е обезпокоен от бързия брак на майка си Гертруда с чичо си Клавдий, който става новият крал. Това се разглежда като нарушение на социалните и фамилни норми и предателство на паметта на баща му. Той се чувства изоставен и заменен.
* възприема на Клавдий узурпация: Хамлет вярва, че Клавдий не е взел не само трона, но и любовта на майка си, като допълнително усилва чувствата си на гняв и несправедливост. Той изпитва чувство на отговорност да отмъсти за смъртта на баща си и да възстанови заповедта на царството.
* Откровението на призрака: Срещата на Хамлет с призрака на баща му, който разкрива, че Клавдий го е убил, изпраща Хамлет да се спира по -дълбоко в отчаяние и ярост. Знанието за убийството на баща му добавя слой на сложността му към неговата мъка и чувство за неотложност към нуждата му от справедливост.
* Екзистенциален въпрос: Встъпителните линии на пиесата „О, че това твърде твърда плът ще се стопи“, отразява дълбокото съзерцание на Хамлет за живота и смъртта. Загубата на баща му го е потопила в свят на философски въпроси за смъртността, смисъла на живота и природата на реалността.
Първоначалното разстройство на Хамлет не е просто въпрос на скръб. Това е дълбока емоционална и интелектуална криза, която го принуждава да се изправя срещу въпроси за дълг, отмъщение, справедливост и самата същност на съществуването. Това прави Хамлет толкова завладяващ и траен характер.