1. Погрешна идентичност: Хамлет се крие зад гоблен, когато чуе Полоний да говори с майка си Гертруда. Хамлет вярва, че Полоний е Клавдий, неговият чичо и мащеха, за когото подозира, че е убил баща си. В пристъп на ярост Хамлет изтласква меча си през гоблен, убивайки Полоний.
2. Отмъщение и гняв: Хамлет е дълбоко консумиран от желание за отмъщение срещу Клавдий, за когото вярва, че е откраднал трона и живота на баща му. Неговите действия, водени от гняв и мъка, са замъглени от параноя и изкривено чувство за справедливост.
3. Психична нестабилност: Състоянието на ума на Хамлет вече е крехко, белязано от скръб и несигурност. Той се бори да различи реалността от илюзията, като го прави уязвим към необмислени действия и неправилни преценки.
4. Играта "Mousetrap": Постинската на пиесата на Хамлет „Мишката“, която изобразява цар, който е отровен, е имал за цел да изложи вината на Клавдий. Присъствието на Полоний по време на пиесата кара Хамлет да подозира участието му в сюжета, като допълнително подхранва гнева си.
5. Драматична ирония: Публиката знае, че Полоний не е Клавдий, добавяйки слой на трагедия към сцената. Той подчертава трагичните последици от действията на Хамлет, подхранвани от мъка и погрешно преценка.
Важно е да се отбележи: Пиесата изследва сложността на човешката природа, по -специално взаимодействието на разума и страстта. Докато действията на Хамлет изглеждат импулсивни и дори жестоки, те произтичат от дълбока нужда от справедливост и тежестта на емоционалните му сътресения.