Външни обстоятелства:
* Убийството на баща му: Хамлет е вкаран в свят на предателство и измама, когато баща му е убит от собствения си брат Клавдий. Този акт на насилие поставя основата на централния конфликт на пиесата и принуждава Хамлет да се изправи срещу тъмнината в собственото му семейство.
* Откровението на призрака: Призракът на баща му разкрива истината за убийството му, разкривайки свят, в който изявите са заблуждаващи и лоялността е нарушена. Това откровение създава морална дилема за Хамлет, принуждавайки го да избира между справедливост и отмъщение.
* Макиавелийският съд: Съдът на Елсиноре е пълен с корупция и политическа интрига, създавайки токсична среда, в която честността и истина са жертвани за власт. Тази коварна атмосфера затруднява Хамлет да се довери на никого и създава усещане за изолация.
* Хитростия на Клавдий: Клавдий, хитър и амбициозен цар, постоянно манипулира Хамлет и хората около него, което затруднява Хамлет да действа решително и да изпълнява отмъщението си.
* Политическият климат: Пиесата е поставена на фона на променлив политически климат, където заплахата от война с Норвегия и потенциала за вълнения в Дания създават усещане за неотложност и натиск.
Вътрешни обстоятелства:
* Меланхолия на Хамлет: Хамлет вече е предразположен към съзерцание и интроспекция и събитията, които се разгръщат, допълнително изострят неговата меланхолична природа. Това емоционално състояние пречи на способността му да действа бързо и решително.
* Неговата морална дилема: Хамлет се бори с етичните последици от отмъщението, поставяйки под въпрос морала на неговите действия и последиците от неговия избор. Този вътрешен конфликт допълнително забавя действията му.
* Неговите съмнения и колебание: Интелектуалната природа на Хамлет го кара да преодолее и да се съмнява в хода на действията си, което го кара да отлага и в крайна сметка да допринесе за неговия спад.
* Неговите философски размишления: Философските размишления на Хамлет върху живота, смъртта и човешкото състояние допълнително усложняват действията му. Неговият интелектуализъм и интроспективната природа го карат да действа бавно и да го накара да постави под въпрос стойността на самия отмъщение.
Заключение:
Докато действията на Хамлет в крайна сметка са негови, обстоятелствата, с които се сблъсква, допринасят значително за трагичната му съдба. Външните сили на предателство, манипулация и политически сътресения, съчетани с неговите вътрешни борби с морал, съмнение и философско съзерцание, създават перфектна буря от нещастие, която в крайна сметка води до неговата смърт.