1. Играта в рамките на пиеса:
Хамлет организира игра, отразяваща обстоятелствата на смъртта на баща му, за да прецени реакцията на Клавдий. Той забелязва внезапното напускане, агитацията и нарушеното състояние на Клавдий, потвърждавайки подозрението му, че Клавдий е виновен. Тази сцена втвърдява вярата на Хамлет, че Клавдий наистина е убиецът.
2. Молитвената сцена:
Хамлет среща Клавдий, който се моли и обмисля да го убие. Той наблюдава как Клавдий изразява угризения, но решава срещу акта, защото Клавдий не се покае за убийството, а за последствията от своите действия. Хамлет вярва, че убийството на Клавдий, докато той се моли, би го изпратило на небето, а не ад и следователно не е просто наказание.
3. Общото поведение на Клавдий:
През цялата пиеса Хамлет наблюдава неравното и подозрително поведение на Клавдий. Той отбелязва опитите на Клавдий да контролира Хамлет, подозрителните му разследвания за психическото състояние на Хамлет и цялостния му дискомфорт в присъствието на Хамлет. Тези наблюдения допълнително засилват вярата на Хамлет във вината на Клавдий и страха му от излагане.
4. Манипулация на Клавдий:
Хамлет осъзнава, че Клавдий се опитва да го манипулира чрез използването на ласкателство, обещания и заплахи. Той признава, че Клавдий се опитва да го контролира и да му попречи да открие истината. Това осъзнаване задълбочава недоверието на Хамлет и подхранва желанието му за отмъщение.
5. Измама на Клавдий:
Хамлет вижда през фасадата на невинността и благочестието на Клавдий. Той разпознава лицемерието зад публичните прояви на добродетелта на Клавдий и неговите частни машинации. Наблюденията на Хамлет разкриват истинската природа на Клавдий като схема и манипулативен тиранин.
В заключение, наблюденията на Хамлет за реакциите на Клавдий го водят до предположение, че Клавдий е виновен за убийството на баща си. Той вижда чрез опитите на Клавдий да прикрие вината си и да го манипулира да разкрие истинската му същност. Тези прозрения подхранват желанието на Хамлет за отмъщение и задвижват хода на пиесата.