Жулиета, вярвайки, че Ромео е мъртъв, след като той уби братовчед й Тибалт, изпива отвара, дадена й от брат Лорънс. Тази отвара предизвиква смъртоносен сън, което я кара да изглежда мъртва. Ромео, когато вижда безжизненото й тяло, приема, че тя наистина си е отишла и изпива смъртоносна отрова.
Драматичната ирония се крие във факта, че Жулиета не е наистина мъртва и ако само Ромео знаеше това, той можеше да бъде спасен. Брат Лорънс, който е приготвил отварата, също не знае за импулсивната постъпка на Ромео и пристига твърде късно, за да предотврати смъртта му.
Тази сцена засилва всеобхватните теми на пиесата за съдбата, неразбирателството и трагичните последици, подчертавайки влиянието на недоразуменията и необмислените решения върху живота на героите.