Пиесата на Милър драматизира процесите над вещиците в Салем от края на 17 век, исторически епизод, в който масова истерия и фалшиви обвинения доведоха до преследването и екзекуцията на невинни хора. Като прави паралели между процесите в Салем и изслушванията на HUAC, Милър се опитва да разкрие опасностите от неоснователни обвинения, параноя и злоупотреба с власт.
Чрез своите измислени герои и събития Милър коментира атмосферата на страх и подозрение, която преобладава по време на Маккартизма. Той подчерта как неоснователните обвинения могат да съсипят репутацията, да разделят общностите и да подкопаят индивидуалните свободи. Тигелът послужи като мощна критика на маккартизма и предупредителна история срещу опасностите от това да позволим на политическата параноя да излезе извън контрол.
Пиесата на Милър се превърна в значима част от американската литература и пробен камък за дискусии за гражданските свободи, политическото потисничество и значението на съпротивата на несправедливата власт. Той продължава да резонира сред публиката, като хвърля светлина върху по-тъмните аспекти на човешката природа и опустошителните последици от обществата, основани на страх.