Класическият трагичен герой проявява следните характеристики:
1. Хамартия (Недостатъкът):
Героят притежава трагичен недостатък, който допринася за тяхното падение. Може да е арогантност, прекомерна амбиция, гордост, прибързаност или погрешно преследване на благородна кауза.
2. Надменност (прекомерна гордост):
Гордостта и самоувереността на героя ги карат да прекрачат границите и да се противопоставят на съдбата или моралните принципи.
3. Anagnorisis (Разпознаване):
В даден момент от историята героят преминава през момент на самоосъзнаване и признава грешката си или последствията от действията си.
4. Перипетия (Обръщане на съдбата):
Героят преживява внезапна промяна в съдбата, често от висока точка към ниска точка, поради техния трагичен недостатък.
5. Катарзис (пречистване):
Публиката изпитва чувство на съжаление и страх, докато става свидетел на страданието и падението на героя, което води до катарзисно освобождаване на емоции.
Примери за класически трагични герои:
a) Едип цар (Едип царят) от Софокъл: Едип несъзнателно изпълнява пророчество, като убива баща си и се жени за майка си. Неговият трагичен недостатък е прекалената гордост и разчитането на интелекта му.
б) Макбет от Уилям Шекспир: Амбицията и желанието за власт на Макбет го карат да извърши поредица от насилствени действия. Неговият трагичен недостатък е неспособността му да контролира желанията си.
c) Хамлет от Уилям Шекспир: Вътрешният конфликт на Хамлет и колебанието да предприеме действия допринасят за трагичното му падение. Неговият трагичен недостатък се крие в неговото прекалено мислене и нерешителност.
В съвременната литература и поп културата архетипът на трагичния герой продължава да се изследва и адаптира, добавяйки нови измерения и сложности към тази трайна концепция.