1. Символизъм на обекта: Драматурзите използват ежедневни предмети, за да представят абстрактни идеи или концепции. Например розата може да символизира любов или красота, огледалото може да представлява саморефлексия, а часовникът може да символизира изтичащото време. Тези обекти стават символични въплъщения на предвидените значения на драматурга.
2. Символизъм на знаците: Самите герои могат да станат символи, представящи по-големи идеи или теми. Например герой на име „Надежда“ може да символизира оптимизъм или герой на име „Злодей“ може да представлява зло. Символичните герои въплъщават и олицетворяват специфични черти или концепции.
3. Символика на действието: Символичните действия носят значително значение отвъд буквалните им значения. Една целувка, например, може да означава любов, предателство или интимност, в зависимост от контекста. Символичните действия служат като въздействащи моменти, които резонират на множество нива.
4. Задаване на символика: Драмите, развиващи се на определени места, често използват тези настройки, за да символизират определени настроения или теми. Обитавана от духове къща може да представлява вътрешния смут на герой, докато бойното поле може да символизира конфликт или насилие. Настройките носят символична тежест и оформят цялостната атмосфера на пиесата.
5. Цветова символика: Цветовете притежават символични значения в драмата. Червеното може да символизира страст, гняв или опасност, докато синьото предизвиква спокойствие, спокойствие или тъга. Изборът на костюми, осветление и дизайн на сцените включват цветна символика, за да подобрят емоционалното въздействие и по-дълбоките значения на пиесата.
6. Звукова и музикална символика: Фоновите звуци и музика могат да предадат символични послания. Тиктакащ звук на часовник може да създаде напрежение, докато романтична мелодия може да символизира разцъфтяваща романтика. Звукът и музиката създават емоционална атмосфера, която допринася за символичното богатство на пиесата.
Символите подобряват дълбочината и сложността на драмата, като приканват публиката да тълкува и свързва точките между буквалните действия и по-дълбоките тематични значения. Те ангажират въображението и позволяват многопластово разбиране на пиесата.