1. Сомнамбулизъм и чувство за вина :Лейди Макбет започва да ходи насън, по време на което възпроизвежда ужасяващите събития от убийството на Дънкан и изразява своята вина и угризения. Тя натрапчиво мие ръцете си, опитвайки се да премахне въображаемите кървави петна, които я преследват.
2. Влошено психическо състояние :Психическото състояние на лейди Макбет продължава да се влошава, тъй като тя става все по-неспособна да прави разлика между реалността и вътрешния си смут. Тя изпитва халюцинации и заблуди, като постоянно преживява вината и тежестта на действията си.
3. Загуба на контрол :Хватката на лейди Макбет върху реалността се разхлабва и тя губи контрол над своите мисли, емоции и поведение. Нейната психическа нестабилност ескалира и тя става податлива на пристъпи на истерия и отчаяние.
4. Физическа слабост :Наред с умствения й упадък, физическото здраве на лейди Макбет също страда. Тя става крехка, слаба и отслабнала, което подсказва тежестта, която чувството за вина и вътрешните й борби са нанесли върху тялото й.
5. Изолацията :Лейди Макбет все повече се изолира от другите, включително от съпруга си Макбет. Тя се затваря в себе си, отказва да общува с никого и избягва всички социални контакти.
6. Смърта :В последните етапи душевните страдания и вина на лейди Макбет кулминират в нейната смърт. Тя се поддава на вътрешните си демони и отнема живота си, неспособна да понесе повече тежестта на престъпленията си.
По време на пиесата трансформацията на лейди Макбет от безмилостна, амбициозна жена в обзета от вина, измъчена душа подчертава последствията от нейните действия и разрушителната сила на необузданата амбиция. Нейното страдание и евентуална смърт в крайна сметка служат като предупредителна история за моралните последици от избора на пътя на мрака и насилието.