Използването на думата „любовница“ в този контекст отразява социалните и културни норми на времето, в което е написана пиесата. В Елизабетинска Англия е обичайно мъжете да имат любовници и това не се смята за особено скандално. Въпреки това беше важно тези връзки да се пазят в тайна, тъй като можеха да навредят на репутацията както на мъжа, така и на жената.
В пиесата връзката между Ромео и Розалин е източник на голяма болка за Ромео. Той е влюбен в Розалин, но тя не се интересува от него. Тази несподелена любов води Ромео до депресия и самоубийство.
Връзката между Парис и Жулиет също е източник на конфликти. Парис е богат и могъщ благородник, който е сгоден за Жулиета. Жулиета обаче не обича Парис и е готова да се омъжи за него само защото вярва, че баща й иска това.
Използването на думата „любовница“ в „Ромео и Жулиета“ подчертава сложната и често противоречива природа на любовта и взаимоотношенията. Той също така отразява социалните и културни норми на времето, в което е написана пиесата.