* За създаване на акцент. Поставяйки важни думи в началото или в края на изречението, Шекспир може да привлече вниманието към тях и да ги направи по-запомнящи се. Например, в реда „Курсът на истинската любов никога не е протичал гладко“, акцентът е върху думата „никога“, което подчертава идеята, че истинската любов винаги е предизвикателство.
* За създаване на усещане за неотложност или вълнение. Използвайки кратки, накъсани изречения и поставяйки глаголи в началото на изреченията, Шекспир може да създаде усещане за неотложност или вълнение. Например в реда "Изтеглете мечовете си! Заредете!" използването на повелителното наклонение и поставянето на глаголите в началото на изречението създават усещане за неотложност и очакване.
* За създаване на усещане за мистерия или напрежение. Използвайки двусмислен език и сложни структури на изреченията, Шекспир може да създаде усещане за мистерия или напрежение. Например в реда „Какви мечти могат да дойдат, когато сме разбъркали тази смъртоносна намотка“, използването на подчинителното настроение и сложната структура на изреченията създават усещане за несигурност и мистерия относно това, което се случва след смъртта.
* За създаване на усещане за красота или елегантност. Шекспир беше майстор на езика и често използваше сложен словоред, за да създаде усещане за красота или елегантност. Например, в реда "Но, меко, каква светлина през онзи прозорец се пробива?" използването на инверсията "каква светлина" и поставянето на глагола в края на изречението създават усещане за красота и мистерия.
Използването на Шекспир на объркващ словоред може да бъде предизвикателство за читателите, но може да бъде и възнаграждаващо. Като разберат причините, поради които Шекспир е използвал объркващ ред на думите, читателите могат да получат по-дълбока оценка за работата му и неговото майсторство на езика.