1. Преднамерената прошка на брат Лорънс :Отец Лорънс се опитва да улесни прошката между семействата на Ромео и Жулиета, Монтеки и Капулети. Иронията обаче е, че опитите му за помирение в крайна сметка са напразни, тъй като враждата между семействата остава дълбоко вкоренена и води до трагичните последици.
2. Молбата на Ромео за прошка към братовчеда на Жулиета, Тибалт :След като убива Тибалт в пристъп на гняв, Ромео моли Жулиета за прошка. Иронията тук произтича от факта, че докато Ромео искрено желае прошка от Жулиета, той е извършил точно това действие, което засилва враждата на семействата им и прави помирението почти невъзможно.
3. Призивът на принц Ескал за прошка :Принц Ескал, владетелят на Верона, се опитва да сложи край на жестокия конфликт, като призовава двете семейства да си простят взаимно и да намерят мир. Иронията е, че въпреки неговия авторитет и желание за разрешаване, призивът му за прошка остава незабелязан, което води до продължаване на враждата и трагичния край.
4. Съдбовно неразбиране и прошка :Неразбирателството, което възниква между Ромео и брат Лорънс относно предполагаемата смърт на Жулиета, кара Ромео да вярва, че Жулиета наистина е мъртва, което го кара да посегне на живота си. В трагичен обрат на съдбата Жулиета се събужда точно когато Ромео умира и тя научава за действията му. Иронията се крие във факта, че прошката на Жулиета за Ромео се оказва безсмислена поради преждевременната му смърт.
Тези иронични случаи на прошка в пиесата подчертават опитите на героите за помирение и всеобхватната тема за съдбата, която в крайна сметка пречи на истинската прошка и решение да се осъществи. Иронията добавя дълбочина към трагедията, подчертавайки сложността на действията на героите и безполезността на усилията им да поправят щетите, причинени от продължаващия им конфликт.