Определянето на часовника на публиката обикновено се счита за негативно в драмата, защото може да разбие илюзията за реалност, карайки публиката да бъде напомняна за факта, че гледа представление, а не го преживява. Това от своя страна може да доведе до по-малко завладяващо и емоционално ангажиращо изживяване за публиката.
За да избегнат часовника на публиката, актьорите се стремят да останат в образа си и да останат фокусирани върху вътрешните мотиви на своите роли, а не върху външния си вид или присъствието на публиката.