„Обръщане навън“ в драмата: Прекъсване на четвъртата стена
Обръщане навън (известно още като „играене навън“, „обращане към залата“) е изпълнителска техника, при която актьорите насочват реч, поглед и енергия към публиката, а не изключително към партньорите по сцената.
Техника
- Директен очен контакт с гледателите
- Ориентация на тялото: рамене отворени към залата
- Свесно включване: „Аз ви казвам това“
- Може да включва физическо движение в пространството на публиката
Драматични ефекти
- Интимност: Сбива разстоянието изпълнител/гледател.
- Комплицитет: Публиката става довереник, съучастник, съдия.
- Метатеатралност: Подчертава конструираността на представлението.
- Срочност: Обикаля фикционалната медиация – твърдения за истината звучат директно.
Контексти
- Имърсив театър: Sleep No More, Punchdrunk работи
- Соло представление: Сполдинг Грей, Майк Дейзи
- Брехтиан епичен театър: Умишлена диалектика на чуждане/ангажираност
- Стъндъп/комедия: Режим по подразбиране
- Шекспиров монолог: Традиционно обърнат навън (макар съвременните постановки да варират)
Рискове
Прекомерната употреба унищожава фикционалното потопляне. Актьорите трябва да калибрират: твърде много обръщане навън → лекция; твърде малко → пропусната възможност за връзка.