Липса на саморазпознаване :Креон демонстрира упорит отказ да признае собствените си грешки. Въпреки катастрофалните последици от действията си, Креон остава непоколебим в убеждението си, че е постъпил справедливо. Тази липса на самосъзнание възпрепятства неговия потенциал за учене и личностно израстване, което е от решаващо значение за един аристотелов трагичен герой.
Прекалено високомерие :Прекалената гордост и арогантност на Креон допринасят за неговото падение. Неговата непоклатима вяра в собствената му преценка и авторитет го заслепява за потенциалните грешки в решенията му и страданието, което причинява на другите. Това високомерие му пречи да постигне катарзисното признание и преобръщане на съдбата, които характеризират един аристотелов трагичен герой.
Липса на изкупуване :Съществен аспект на аристотеловия трагичен герой е способността им да изживеят трансформиращ момент на признание и разкаяние. Креон обаче не претърпява такъв момент. Той остава неразкаян и предизвикателен дори след като осъзнава опустошителното въздействие на действията си. Тази липса на изкупление подкопава потенциала му да предизвиква съжаление и страх, основни емоционални реакции в една аристотелова трагедия.
По-скоро външен, отколкото вътрешен конфликт :Конфликтът на Креон произтича преди всичко от външни обстоятелства, а не от вътрешни борби. Докато той е изправен пред пречки и предизвикателства, те до голяма степен са наложени от други, като предизвикателството на Антигона и пророчествата на Тирезий. Това намалява трагичното измерение на неговия характер, тъй като предполага, че неговото падение се дължи предимно на външни фактори, а не на присъщи недостатъци в самия него.
Ограничена емпатия и катарзис :Липсата на емпатия на Креон към другите му пречи да ангажира напълно емоциите на публиката. Неспособността му да разбере перспективите и страданието на другите, като Антигона и Хемон, намалява потенциала за катарзис, което е решаващ аспект на Аристотеловата трагедия. Без тази емоционална връзка публиката може да се бори да съчувства на падането на Креон.
Изместване на фокус :С напредването на пиесата фокусът се измества от Креон към Антигона, която се очертава като по-завладяващата трагична фигура. Нейната непоколебима отдаденост на нейните вярвания, нейните вътрешни конфликти и нейната трагична съдба засенчват собствените борби на Креон, като допълнително намаляват ролята му на централен трагичен герой.
В заключение, докато Креон притежава определени трагични качества като високия си социален статус, падането му от власт и признаването на грешките му, на героя му в крайна сметка липсва дълбочината, самосъзнанието и трансформиращото пътуване, изисквани от един аристотелов трагичен герой. Вместо това пиесата поставя по-голям акцент върху трагичния героизъм на Антигона, чиято история е по-близка до традиционните параметри на Аристотелова трагедия.