Структура на сюжета :Сюжетът на Ромео и Жулиета следва традиционната структура на трагедията. Започва с щастлива любов, но постепенно води до поредица от нещастни събития, които завършват с трагичната смърт на главните герои. Тази структура следва дефиницията на Аристотел за трагедията, която подчертава преминаването от щастие към нещастие и фаталните недостатъци на главния герой, водещи до тяхното падение.
Недостатък на героите :Главните герои в Ромео и Жулиета притежават определени трагични недостатъци, които в крайна сметка допринасят за гибелта им. Ромео е импулсивен и страстен, често действа без да мисли. Джулиет също е страстна, но наивна, лесно се поддава на емоциите си. Тези недостатъци ги карат да вземат прибързани решения, които причиняват трагичните събития от историята.
Съдбата и ролята на шанса :Пиесата предполага, че съдбата или външни сили играят роля в трагичния изход. Прочутият пролог на Ромео и Жулиета дава тона на трагедията, заявявайки, че съдбата на влюбените е предопределена от звездите. Пиесата също така подчертава ролята на случайността и злополуката, като времето на съобщенията между героите и злощастното време на завръщането на Ромео във Верона след изгонването му.
Теми за конфликт и отмъщение :Темите за конфликт и отмъщение играят важна роля в трагедията. Дългогодишната вражда между Монтеки и Капулети поставя началото на напрежението между Ромео и Жулиета и техните семейства. Именно тази вражда спъва любовта им и води до трагичната им раздяла. Желанието за отмъщение на Тибалт и Парис също подхранва конфликта и допринася за трагичния край.