Какво има трагическият герой според Аристотел?

Дефиницията на Аристотел за трагически герой може да се намери в неговия труд "Поетика". Според Аристотел трагическият герой е човек, който не е изцяло добър или изцяло лош, а вместо това е смесица от добри и лоши качества. Трагичният герой също обикновено е с висок статус или благороден произход и тяхното падение често е причинено от собствените им недостатъци.

Аристотел предполага, че трагическият герой трябва да има следните характеристики:

1. Хамартия :Това се отнася до трагичния недостатък или грешка в преценката, която води до падането на героя. Хамартията на героя обикновено е резултат от техния собствен избор, а не причинена от външни фактори.

2. Хубрис :Това се отнася до прекомерната гордост или арогантност на героя. Високомерието често кара героя да прекали себе си и да направи грешки.

3. Перипетия :Това се отнася до внезапния обрат на съдбата, който се случва в живота на героя. Перипетията обикновено се поражда от хамартия на героя.

4. Анагноризис :Това се отнася до момента на самопризнаване на героя или осъзнаване на собствените му грешки. Anagnorisis често се случва в края на пиесата и кара героя да изпитва угризения за действията си.

Аристотел вярва, че трагичният герой трябва да предизвиква чувство на съжаление и страх у публиката. Съжалението е чувството на съчувствие, което публиката изпитва към страданието на героя, докато страхът е чувството на безпокойство, което публиката изпитва за потенциалната съдба на героя. Аристотел също вярва, че трагичният герой трябва да бъде свързан с публиката, така че те да могат да се идентифицират с борбите на героя.