1. Пророчество и съдба :Пиесата започва с пророчеството, че Едип ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Въпреки усилията да го избегне, Едип несъзнателно изпълнява пророчеството, като по този начин поставя началото на трагичните събития от пиесата. Идеята за съдбата и безпомощността на индивидите срещу предопределената съдба е централна тема на трагедията.
2. Невежество и себеоткриване :Едип, в стремежа си да разкрие истината за убийството на цар Лай, несъзнателно разкрива собственото си минало и произход. Разкритието на кръвосмесителната му връзка с майка му Йокаста и отцеубийството, което е извършил несъзнателно, създава чувство на ужас и отчаяние за Едип.
3. Трагичен недостатък (Hamartia) :Трагичният недостатък на Едип се крие в неговата прекомерна гордост, упоритост и желание да знае истината, дори когато това води до неговото падение. Неговата непоклатима решимост да разкрие истината и неуспехът му да се вслуша в предупрежденията на Тирезий и други допринасят за трагичната му съдба.
4. Анагноризис (разпознаване) :Постепенното осъзнаване от страна на Едип на злодеянията му и падането му в отчаяние, докато открива истината, бележат ключов момент в пиесата. Осъзнаването на действията му и последиците от тях води до силно емоционално страдание и мъка.
5. Катарзис :Публиката изпитва чувство на катарзис, когато става свидетел на емоционалното падение на Едип и неговото страдание. Това емоционално освобождаване позволява на зрителите да размишляват върху темите за човешката слабост, непредсказуемите сили на съдбата и последствията от нечии действия.