1. Амбициозен лидер:
Цезар е представен като амбициозен човек с желание за власт и слава. Той е завладял много земи и е постигнал военни триумфи, които са го направили популярен сред римското население. Въпреки това, неговата амбиция също го прави уязвим за ласкателство и манипулация.
2. Политически умения:
Цезар демонстрира големи политически умения и ораторски способности. Той може да развълнува тълпата с речите си и да я накара да следва дневния му ред. Неговата популярност и влияние му дават значителна власт в Рим.
3. Арогантност и прекалена самоувереност:
Цезар проявява черти на арогантност и прекомерна самоувереност. Той вярва, че е непобедим и не подлежи на критика. Това високомерие допринася за падането му, тъй като той подценява заплахата, която представляват заговорниците, които заговорничат срещу него.
4. Суеверие и вяра в съдбата:
Цезар е изобразен като притежаващ определени суеверни вярвания и чувство за предстояща гибел. Той получава предупреждения и поличби по време на пиесата, като например пророчеството на гадателя „да се пази от мартенските иди“. Въпреки тези предупреждения, Цезар ги пренебрегва, демонстрирайки своята гордост и вярата си в собствената си сила.
5. Човешки недостатъци:
Цезар е представен като сложно човешко същество с възхитителни и недостатъчни качества. Той може да бъде великодушен и милостив към враговете си, но също така може да бъде безмилостен и хитър, когато е необходимо. Пиесата изследва противоречията и вътрешните конфликти в характера на Цезар.
Като цяло Шекспир представя Юлий Цезар като динамична и противоречива личност, чиито лични черти и политически амбиции значително влияят на хода на събитията в историята.