1. Селективна памет: Линда има склонност да си спомня само положителните аспекти от тяхното минало, като пренебрегва или минимизира трудните моменти. Тя се фокусира върху хубавите моменти, които са споделили като семейство, и върху потенциала за успех, който някога е имал Уили.
2. Въображаеми диалози: Линда често участва във въображаеми разговори с Уили, изразявайки своите мисли, притеснения и желания. Тя споделя своите надежди и мечти за техните синове и бъдещето на семейството, дори когато Уили не присъства физически.
3. Мечти и фантазии: Линда се отдава на мечти и фантазии, за да се справи с предизвикателствата, пред които са изправени. Тя си представя по-добро бъдеще, където Уили е успешен, момчетата са добре осигурени и финансовите им проблеми са разрешени.
4. Идеализиране на миналото: Линда идеализира предишните им дни, когато Уили беше обещаващ млад мъж и семейството беше по-сплотено. Тя копнее за връщане към онези времена и вярва, че ако успеят да си върнат това минало, настоящите им трудности ще изчезнат.
5. Отричане на недостатъците на Уили: Линда се бори да признае недостатъците и слабостите на Уили, вместо това избира да го види като успешния и възхитителен мъж, какъвто беше някога. Тя го защитава от критиките на Биф и отказва да признае въздействието на действията на Уили върху семейството им.
Потапяйки се в тези истории и фантазии, Линда намира временно бягство от суровата реалност на живота им. Склонността й обаче да избягва да се сблъсква с истината в крайна сметка изостря проблемите, пред които е изправено семейство Ломан.