Конфликтът възниква от неспособността на разказвача да се примири с окончателността на смъртта и копнежа му по изгубената любов. Той се бори с екзистенциалните въпроси за отвъдното и природата на човешката душа. С напредването на поемата скръбта на разказвача се засилва, което води до нарастваща лудост и нарастващо чувство на отчаяние.
Трагичният конфликт ескалира, когато разказвачът започва да вижда гарвана като символ на собствената си мъка и надвиснала гибел. Непрестанното повтаряне на „Nevermore” се превръща в жесток отзвук от вътрешните му борби и разбива всяка надежда за утеха или изкупление. Кулминацията на поемата е достигната, когато разказвачът се сблъсква с реалността, че може никога да не се събере отново с Ленор, което води до дълбоко чувство на загуба и безнадеждност.
В крайна сметка трагичният конфликт в "Гарванът" се крие в безплодния опит на разказвача да надскочи границите на смъртността и да преодолее емоционалното опустошение, причинено от загубата на любимия човек. Пътуването му към разбирането на мистериите на живота и смъртта го отвежда по пътя на отчаянието, където той попада в капана на цикъл от скръб и натрапчиви спомени.