Напредване на сюжета: Празникът действа като повратна точка в сюжета, събирайки Ромео и Жулиета за първи път и поставяйки началото на трагичната верига от събития.
Развитие на характера: Празникът дава възможност на публиката да научи повече за героите и техните взаимоотношения. Виждаме увлечението на Ромео по Розалин, покорството на Жулиета към родителите си и разгорещения характер на Тибалт.
Подготовка на сцената за конфликт: Празникът също така служи за подчертаване на напрежението между Монтеки и Капулети, като предвещава насилието, което ще последва. Когато Тибалт се опитва да атакува Ромео, това подчертава дълбоко вкоренената враждебност между двете семейства.
Ирония и предсказание: Празникът е особено трогателен в светлината на последвалите трагични събития. Празничната атмосфера е в ярък контраст с последвалите смъртни случаи и разбито сърце, подчертавайки темите на пиесата за любов, съдба и трагедия.
Символизъм: Празникът може да се разглежда като символ на преходността на щастието и непредвидимия характер на живота. Въпреки радостта и празника, празникът в крайна сметка води до катастрофа, отразявайки централните теми на пиесата за любовта и загубата.
Тематично изследване: Празникът служи като средство за изследване на централните теми на пиесата за любовта, съдбата и последствията от безразсъдната страст. Повдига въпроси за ролята на случайността и съдбата в човешките дела, както и за силата на любовта да преодолява или изостря социалните пречки.
Като цяло, празникът в Ромео и Жулиета е ключов момент в пиесата, който обединява централните герои, развива сюжета, предвещава предстоящите трагични събития и обогатява изследването на темите на пиесата.